През април 2016г. отбелязваме 140 години от Априлското въстание. През пролетта на 1876 година нашите деди се опитват да сбъднат мечтата на Левски и Ботев за освобождението на България и създаването на чиста и свята република! Априлското въстание е делото на Левски, претворено от революционните комитети и прозрението му, че не трябва да се чака помощ отвън, защото според него, който търси покровители, намира господари. А Христо Ботев през май 1876 година заявява:"Свещената борба за нашата свобода се заключава в силата на нашите мишци!"
Априлското въстание е последният вопъл на българския народ пред Европа и света, че не иска повече робство, иска свободата си! Защото само онзи, който е свободен, може да се нарече човек.
Отговорът на въпроса какво е българска национална чест е: Априлското въстание – подвигът и саможертвата на онези, които дръзнаха да се опълчат – Панагюрище, Батак, Брацигово, Перущица, Копривщица. И онова оцеляло дете от Батак, което Вазов ще опише, за да знаят и помнят поколенията българи каква е цената на свободата.
Делото на дедите ни от 1876 година показва, че когато обстоятелствата налагат, българският народ може да се обедини и да излъчи водачи, които да следва под знамето на един разярен лъв и сладките думи: "Свобода или смърт!"